След толкова забирания, спуквания, зашивания, отваряния....

Усещам как на слаба, но постоянна струйка изтича всичката болка, цялото презрение, ярост и негодувание...а заедно с тях - привързаността, страстта, любовта...

Скоро ще почистим мястото, ще теглим един шев и ще погледнем в бъдещето към ново разкъсване.

Не вярвах, че е възможно да изпитваш напълно противоположни емоции по равно. Мислех си, че това е измислица на писателите....А греша ли? 

Как е възможно да изпитваш пълна обреченост и гореща надежда едновремено?
Как е възможно да изпитваш яростна омраза и силна любов едновременно?

Или пак се залъгвам, за да се държа за своята спасителна сламка, та да потънем заедно на дъното, от което няма измъкване. Не и без да умъртвиш нещо. 

Да го умъртвя тогава и без да потъвам...
...и точно година по-късно.

"С други думи: пространственото отношение — по-нагоре, ляво, дясно — е едно уточнение както толкова други, не една непрекъснатост."
~Хорхе Луис Борхес


Значи само едно уточнение ни дели от толкова дълбочина.

Най-страшното е да се превърнеш в човека, за когото дневните хороскопи по вестниците звучат правдоподобно...

Първото къпане в майския дъжд и разстланите по земята, като капиляри, дъждовни червеи са първия шепот на настъпващото лято. чакам те.