Аз съм потребител. Аз не съм артист. Аз не мога да творя красота със собствените си ръце, със собствената си глава. Аз мога да бъда само посредник на красотата. Но това прави ли ме по-недостоен, от тези, които създават? Аз съм просто от другата страна на бариерата, аз се възхищавам, аз поемам, аз оползотворявам техния труд, тяхното оживяло детство, техните материализирани души. Аз ги предавам, аз ги разказвам, аз плача над тях като над свои загубени деца, аз чувствам с тях, аз виждам световете им и ги възприемам, поставям ги до своите. За мен съществува една магическа вселена, в който аз имам своето място и не се чувстам по-низш, не допринасяйки към нея пряко. Аз съм там за да продължа, за да съживя. На света има толкова много красота, която е вече създадена и трябва да бъде видяна. Аз съм този, който я вижда и който я предава. Нима това не е достатъчно за нашите съвременни души, търсещи висота и одобрение?

 

Много хубаво, образно си го описала. И аз се чувствам така.

"Аз ги предавам, аз ги разказвам, аз плача над тях като над свои загубени деца, аз чувствам с тях, аз виждам световете им и ги възприемам, поставям ги до своите. За мен съществува една магическа вселена, в който аз имам своето място."