Нямам вдъхновение, съответно и желание да правя каквото и да е...абсолютно всичките ми мисли и евентуално неоткрити способности атрофират почти неизползвани. Все едно живея в някаква мъгла и толкова съм свикнала, че вече нямам желание тя да се вдигне. Просто автоматично върша това, което трябва без да се спирам и за минута, за да реша какво точно искам. Мисля, че ако нямаше кой да ми показва от време на време посоките и откъде грее слънцето, щях да се изгубя в тази мъгла...