След толкова забирания, спуквания, зашивания, отваряния....

Усещам как на слаба, но постоянна струйка изтича всичката болка, цялото презрение, ярост и негодувание...а заедно с тях - привързаността, страстта, любовта...

Скоро ще почистим мястото, ще теглим един шев и ще погледнем в бъдещето към ново разкъсване.

Не вярвах, че е възможно да изпитваш напълно противоположни емоции по равно. Мислех си, че това е измислица на писателите....А греша ли? 

Как е възможно да изпитваш пълна обреченост и гореща надежда едновремено?
Как е възможно да изпитваш яростна омраза и силна любов едновременно?

Или пак се залъгвам, за да се държа за своята спасителна сламка, та да потънем заедно на дъното, от което няма измъкване. Не и без да умъртвиш нещо. 

Да го умъртвя тогава и без да потъвам...
...и точно година по-късно.

"С други думи: пространственото отношение — по-нагоре, ляво, дясно — е едно уточнение както толкова други, не една непрекъснатост."
~Хорхе Луис Борхес


Значи само едно уточнение ни дели от толкова дълбочина.

Най-страшното е да се превърнеш в човека, за когото дневните хороскопи по вестниците звучат правдоподобно...

Първото къпане в майския дъжд и разстланите по земята, като капиляри, дъждовни червеи са първия шепот на настъпващото лято. чакам те.

Зад закритите завеси, под затворените клепачи, яростният северен вятър се превръща в бурен морски прибой...

Как да ти кажа, че истинската причина е, че не мога да преживея още една нощ, в която ти си в прегръдките на друга в съседната стая...

Понякога си мисля, че природата ни е създала такива каквито сме, за да може лесно да намираме начини да се изучаваме. Всичко е твърде удобно. Може би това е пътят към вярата в Бог.

Отново е септември и отново е време да пуснем паузата. Да mute-нем истинските чувства, да се омотаем в неясен сигнал и да заспим до другото лято.

 

•  

• Dorian: May I kiss your neck?
  Vanessa: Don"t ask permission. If you want to do a thing, do it because it is your desire, not my allowance. You must risk rejection.

   

  EDITSHARE
• [Penny dreadful]

•  

Аз съм потребител. Аз не съм артист. Аз не мога да творя красота със собствените си ръце, със собствената си глава. Аз мога да бъда само посредник на красотата. Но това прави ли ме по-недостоен, от тези, които създават? Аз съм просто от другата страна на бариерата, аз се възхищавам, аз поемам, аз оползотворявам техния труд, тяхното оживяло детство, техните материализирани души. Аз ги предавам, аз ги разказвам, аз плача над тях като над свои загубени деца, аз чувствам с тях, аз виждам световете им и ги възприемам, поставям ги до своите. За мен съществува една магическа вселена, в който аз имам своето място и не се чувстам по-низш, не допринасяйки към нея пряко. Аз съм там за да продължа, за да съживя. На света има толкова много красота, която е вече създадена и трябва да бъде видяна. Аз съм този, който я вижда и който я предава. Нима това не е достатъчно за нашите съвременни души, търсещи висота и одобрение?

 

Обичам как ме събужда кафето...малко по-малко и после изведнъж...:)